В новия програмен период 2028–2034 г. България ще има достъп до 22.3 млрд. евро от ЕС, но при значително по-строги условия. Вместо десетки оперативни програми, страните ще изготвят общи национални и регионални партньорски планове, обединяващи всички европейски фондове. Плащанията вече ще се отпускат само при изпълнени реформи и реални резултати, по подобие на Плана за възстановяване.
Общият бюджет на ЕС достига рекордните 1.98 трилиона евро, като огромна част от средствата отиват за отбрана и миграция. Това означава по-малко пари за политики по сближаване и селско стопанство – ключови за България. Така например средствата за ОСП се орязват с близо 24% спрямо предходния период.
От 22.3 млрд. евро за България, 19.5 млрд. са по основния фонд, а останалите идват от климатичния и миграционния ресурс. Въпреки заявения 5% ръст, не е ясно каква част от тези пари ще бъде достъпна на практика, при условие че се прилагат нови предпазни мрежи и силно намален срок за усвояване – 10 месеца вместо досегашните 3 години.
Освен това 25% от финансирането ще се разпределят едва след междинен преглед през 2031 г. или при кризи.
ЕС планира и нови източници на приходи – включително такси от въглеродни емисии и корпоративни данъци – което среща съпротива от държави като Германия. Европарламентът също изразява притеснение от нарастващата роля на Комисията и отслабването на общоевропейския контрол.
Новата бюджетна рамка предлага повече гъвкавост, но и повече риск – особено за държави с проблеми в изпълнението на реформи като България.
