През последните години темата за приемането на еврото в България е сред най-разделящите в обществото. Властта настоява, че това е естествена стъпка към по-дълбока европейска интеграция, докато голяма част от гражданите се тревожат за цените, доходите и загубата на икономически суверенитет. Но защо толкова българи са скептични? И какво може да ни научи опитът на Гърция?
Защо хората се притесняват?
Страх №1: Покачване на цените
Най-често срещаният страх е, че с въвеждането на еврото цените ще скочат рязко, докато доходите ще останат същите. Примери от други държави, включително Гърция, Италия и Словакия, показват, че често след преминаване към еврото се наблюдава реално поскъпване на основни стоки и услуги – въпреки че официалната инфлация остава ниска. Това явление е известно като „възприета инфлация“ – потребителите усещат, че харчат повече, макар индексите да показват друго.
Страх №2: Загуба на паричен контрол
България в момента има валутен борд – лева е вързан за еврото. Това означава, че БНБ и без това няма реална парична независимост. Но с въвеждането на еврото тя ще загуби напълно контрола над националната валута, а монетарната политика ще се диктува от Европейската централна банка (ЕЦБ), чиито приоритети рядко съвпадат с икономическите нужди на България.
Страх №3: Ще спечелят богатите, ще изгуби средната класа
Опитът на други държави показва, че от еврото първоначално печелят износителите, банките и големите търговски вериги – тоест корпоративният елит. Малките бизнеси и обикновените потребители често се оказват притиснати между покачени разходи и стагниращи приходи.
Урок от Гърция: Раната, която не зараства
Гърция е може би най-драстичният пример за това как еврото може да влоши икономическите дисбаланси. След приемането на еврото през 2001 г. страната се възползва от ниските лихви и изкуствено евтини кредити, които доведоха до балони в публичните разходи и строителството. Финансовата криза през 2009 г. разкри дълбоки структурни проблеми и страната влезе в продължителна рецесия.
За разлика от държави с независима валута, Гърция не можеше да обезцени парите си, за да засили конкурентоспособността. Вместо това последваха мерки за строги икономии, масова безработица, орязани пенсии и загубено десетилетие. Гърция още не се е възстановила напълно, а социалното напрежение остава високо.
Има ли алтернатива?
България вече е силно интегрирана с ЕС и еврозоната. Но това не означава, че въвеждането на еврото трябва да бъде прибързано. Алтернативи като поетапен преход, „опция за двойна валута“ или дори поддържане на валутния борд са реалистични варианти, които позволяват запазване на стабилността и по-добра подготовка.
Евроилюзии срещу реалност
Влизането в еврозоната не е просто технически акт – това е фундаментален избор за бъдещето на страната. Ако България повтори грешките на Гърция, ефектите могат да бъдат катастрофални – особено за най-уязвимите прослойки. Пътят към еврото трябва да бъде обсъден открито, без политическа пропаганда, с икономическа обосновка и социална отговорност. В противен случай рискуваме да заменим левовата стабилност с европейска несигурност.
