„Преди се хвърляха пари от джипката, защото тогава бюджетите бяха на излишъци. В момента сме на дефицити. Парите сега ги няма.“ – с тези думи народният представител от „Възраждане“ Димо Дренчев започна своето изказване от парламентарната трибуна във връзка с обсъжданията около актуализацията на държавния бюджет.
По думите му, именно липсата на средства отличава тази актуализация от предходните.
„Няма да стигнат пари за всички общини. И разликата между тази актуализация и тези, които правиха в предишни години, всъщност е точно в това, че пари няма да има за всички. Нуждите са от 3 милиарда лева, които са подготвени за разплащане, ще се разплатят само около 1,7 милиарда.“
Според Димо Дренчев ще се повтори позната схема с разпределяне на публичен ресурс по политически признак: „Риба се лови в мътна вода и точно това ще се случи сега с тази актуализация на бюджета. Водата ще остане мътна, ще се плаща само на тези общини и на тези кметове, които слушкат и папкат, а останалите ще чакат. Това е проблем, защото има проекти още от миналата година, които са неразплатени.“
Той алармира, че все повече фирми отказват да работят с общини заради липса на яснота в разплащанията, а ограничаването на възможността за собствено или заемно финансиране допълнително парализира дейността им: „Има фирми, които вече отказват да работят с общините. В така предложената ни актуализация, освен списъци с приоритетни обекти, които кметовете сами са подали има и други промени обаче. И това е орязването на възможностите на общините да се финансират със собствени или със заемни средства.“
Забавянето на обекти може да доведе до тежки последици, особено за общини с остър воден проблем: „Ако няколко месеца се забави етапът на строителство поради липса на средства от МРРБ или ББР и изпуснат хубавото време, изпуснат лятото, може да се окаже, че ремонтите остават за следващата година. Ще има разбити тротоари, разбити улици, това е по-малкият проблем, но може да няма питейна вода, а това е страшно.“
Народният представител подчерта, че е изненадан от липсата на достатъчно ВиК проекти, при положение че една трета от общините в страната са на воден режим.
„Очаквах кметовете да са по-активни не толкова в санирането и в лепенето на стиропор по сградите и тяхното боядисване в жълто и оранжево, а в това да си оправят ВиК инфраструктурата. Защото ако в едно населено място няма вода, то няма и живот.“
Той обяви, че „Възраждане“ ще подкрепи предложението на „Демократична България“ за въвеждане на ред в приоритизирането на проекти, макар да изрази съмнение в сложността на подготвените текстове: „Може би с една министерска наредба ще е по-лесно, а не с такава поправка в закона между първо и второ четене. Но трябва да има някакъв начин да се приоритизират. Проектите в общините, които са на воден режим или са в бедствено положение, да минат за разплащане първи, също е някакъв вариант.“
„Предложението, което е от ГЕРБ, позволява само със собствени средства да се финансират проекти. Което донякъде показва и колко е тежко положението с бюджета. Министерството на финансите се опитва да ограничи по всякакъв начин възможностите на общините да харчат, защото очевидно пари няма и няма да стигнат до края на годината.“
Димо Дренчев се върна и към аргумента, че липсата на механизъм за приоритизация е нарочна:
„Всъщност какво иска правителството? Кметовете, които се снимат с „момчето“ пред „герба“ да им вървят нещата. Тези, които не се снимат и се опитват да са независими – общините им да потъват надолу. Това е целта.“
Предложението му: ясен и прозрачен механизъм, с персонална отговорност и комуникация между Министерството на регионалното развитие и всяка община поотделно.
„Аргументите на МРРБ, че е много сложно – ами извинявайте, не е много сложно. Може да се направи. Желание трябва да имат.“
Димо Дренчев завърши изказването си с предупреждение, че използването на национални средства за инфраструктура, при наличен европейски ресурс, води до загуба на финансова независимост и леност в администрацията:
„Ако ние сме в еврозоната, но харчим пари от републиканския бюджет за инфраструктура, значи не се възползваме напълно от това, което ни дава членството. Просто ще си загубим независимостта – политически и финансово. А това не е редно.“
