По време на дебатите в Народното събрание за ратификацията на писмата за изменение на Анекса към Парижкия протокол, депутатите от „Възраждане“ категорично се противопоставиха на документа, с който се разширяват ангажиментите на България към командванията на НАТО. Народният представител Димчо Димчев определи споразумението като „поредното доказателство за пренебрежимата и унизителна роля, която българската държава сама приема в рамките на съюзните си ангажименти“.
„Нашите позиции тук са принципни. Не става дума дали необлагаемата сума ще бъде 64 евро, или дали ще се увеличи количеството гориво с 50 литра. Това няма никакво значение. Въпросът е: какви точно споразумения подписва България?“, подчерта Димчев.
Той цитира конкретни клаузи от документа, според които България е длъжна да предоставя безвъзмездно недвижими имоти и инсталации за нуждите на съюзното командване. Допълнително, чуждите военни структури имат право да откриват търговски обекти, заведения, фризьорски салони, перални и ателиета, управлявани от външни контрактори, без уведомление или разрешение от българските власти. Персоналът, включително този за обслужващи дейности, се въвежда отвън и ползва същите данъчни и юридически облекчения като военнослужещите, включително имунитет от българска юрисдикция.
„Говореше се, че базите ще създават икономически ползи за местните общности. Истината е, че дори чистачките ги внасят отвън, а хората, които реално биха могли да бъдат наети, нямат никакъв шанс. Нашата роля е сведена до нула“, коментира народния представител.
В реплика председателят на „Възраждане“ Костадин Костадинов допълнително нажежи залата, като посочи скандален пример от реалността:
„Господин Димчев беше твърде деликатен. Нека кажем истината – когато се откри базата в Ново село, в близкото село Мокрен медиите съобщиха, че е открит публичен дом. Така че – да, имаше икономически ефект. Проституцията буквално разцъфна покрай базата. Има жени, а може би и мъже, които работят там – защото, нека не се лъжем, нашите героични съюзници от НАТО са доста… фриволни. Това ли са инвестициите, за които ни говореха? Това ли е приносът към местния бизнес?“
С иронична нотка Костадинов допълни: „Може би трябва да попитаме военна полиция, защото когато нашите партньори от НАТО напускат базата, трябва да бъдат ескортирани. Те най-вероятно знаят дали редовно посещават Мокренския публичен дом. Е, това също са работни места, нали?“
Изказването предизвика бурни реакции в залата, но Костадинов настоя, че в основата стои истински проблем – че България е превърната в домакин на военна инфраструктура, която действа като „държава в държавата“, извън контрол и без отчетност пред местната власт.
В отговор Димчо Димчев заяви, че дори потенциалната полза от инвестиции в инфраструктура – като изграждане на леглова база и заведения – е съмнителна. По думите му, ако САЩ решат в бъдеще да се изтеглят, те могат да поискат България да заплати за изградената инфраструктура, без възможност за преговор. „Това е уредено в споразумението. Плащането може да бъде изискано едностранно, без никаква възможност ние да отстояваме позиция. Така изглежда партньорството в очите на Вашингтон – и така изглежда подчинението в очите на управляващите у нас“, подчерта той.
В заключение, народният представител обобщи: „Ние не сме против съюзи. Ние сме против унижението. Ако продължаваме да подписваме договори, в които българската територия, ресурси и правосъдие се поставят в услуга на чужди интереси без взаимност, това вече не е съюз, а васалитет. И това никога няма да получи нашата подкрепа.“
